ПРИТЧА ЗА ЗАГУБЕНАТА ИГЛА
Една нощ Шри Ади Шанкарачаря, голям йога учител, много настойчиво търсеше нещо на улицата пред
неговата скромна, малка колиба. Когато един от учениците му се завърнал от пазара, видял че учителят му търси нещо и с любопитство го запитал:
– Учителю, какво търсиш в този тъмен част на земята пред колибата ти?
Шанкарачаря отговорил:
– Загубих си иглата, търся я.
Ученикът се присъединил към търсенето, но след известно време в търсене го попитал:
– Може ли да си спомниш къде точно си я изпуснал иглата?
Шанкарачаря отговорил:
– Разбира се че мога, изпуснах я някъде около леглото ми в колибата.
Ученикът се зачудил на странния отговор:
– Учителю, щом казваш че си я загубил в колибата, защо я търсиш отвън, на улицата?
Шанкарачаря напълно невинно отговорил:
– Няма масло в лампата и вътре е тъмно като в рог. И затова реших че щом вън е по-светло, ще я потърся отвън, на уличната светлина.
Едвам сдържайки смеха си, ученикът казал:
– Учителю, щом си загубил иглата вътре в къщата, как може да очакваш да я намериш навън, на улицата?
Шанкарачаря леко се усмихнал и тогава ученикът схванал каква е поуката от странното действие на учителя си.
И не е ли това, което всички ние правим? Търсим места, ходим по храмове, изкачваме планини, за да търсим това, което сме изгубили вътре в себе си. Всички ние търсим отвън това, което сме загубили вътре в нас. Защо? Просто защото вътре е много тъмно.
Запалете светлината вътре в себе си и открийте загубеното съкровище точно там, където е, вътре…
Превод Йога студио 108
Благодаря , чудесна притча . За много години , живи и здрави и много светлина по пътя ….
Нали, просто и ясно…